EU & Competition

Discussed Amendments to the Bulgarian Competition Protection Act

The Bulgarian Competition Protection Act (CPA) will be in focus in 2015 because some misbalances in the national supply chain should be resolved. The introduction of the new notion of “abuse of stronger position by negotiation” and certain requirements for food distribution contracts are being discussed, as well as different sanctions and different mechanism for their imposition.

At this stage it is dif­fi­cult to pre­dict how exact­ly the leg­is­la­tor will find the fine bal­ance between the inter­ests of sup­pli­ers and dis­trib­u­tors. But the dis­cussed amend­ments to the CPA and the pro­pos­als for their refin­ing may give some clues about what we may expect from the CPA.

How the discussions began and the story behind them

The dis­cus­sions about pos­si­ble amend­ments to the CPA began four or five years ago when some mis­bal­ances in the rela­tions between sup­pli­ers and big retail chain stores start­ed to appear. With­in this peri­od most­ly local food sup­pli­ers raised the issue due to cer­tain prac­tices of the dis­trib­u­tors. These prac­tices were sim­i­lar to those iden­ti­fied by the Euro­pean Com­mis­sion in its Green Paper on unfair trad­ing prac­tices in the busi­ness-to-busi­ness food and non-food sup­ply chain in Europe.

Since the begin­ning of the dis­cus­sion, dif­fer­ent options for set­tle­ment on a nation­al lev­el have been con­sid­ered. But in the end the Bul­gar­i­an leg­is­la­tor decid­ed that amend­ments to the CPA would be the most effi­cient tool.

Sev­er­al drafts for amend­ments to the CPA have been on the table. In the mid­dle of June 2014, the last Nation­al Assem­bly (NA) adopt­ed the Act for Amend­ment and Sup­ple­ment of the CPA, which was sus­pend­ed by the Bul­gar­i­an Pres­i­dent (Pres­i­dent) and returned to the NA for refin­ing. The NA could not fur­ther refine because of the ear­ly ter­mi­na­tion of its man­date. So the amend­ments to the CPA are still pend­ing. But, as stat­ed, the dis­cussed amend­ments and the pro­pos­als for their refin­ing may give some clues as to what we may expect from the CPA.

Abuse of stronger position by negotiation

The inten­tion of the leg­is­la­tor is to pro­hib­it the abuse of a stronger posi­tion that one par­ty may have over the oth­er par­ty in the nego­ti­a­tion process with­in the sup­ply chain. It is not clear how this will be final­ly defined. It is expect­ed to be defined as an action or inac­tion (ie, unjus­ti­fied refusal to sup­ply or pur­chase goods or ser­vices; impo­si­tion of unjus­ti­fied sev­er or dis­crim­i­na­to­ry con­di­tions; unjus­ti­fied ter­mi­na­tion of com­mer­cial rela­tions) of the par­ty with the stronger posi­tion. This action or inac­tion should con­tra­dict good trade prac­tices and poten­tial­ly harm the inter­ests of the weak­er par­ty.

Accord­ing to the lat­est pro­pos­als for refin­ing the amend­ments, the weak­er par­ty should be a micro, small or medi­um under­tak­ing.

Whether a par­ty has a stronger posi­tion should be defined on the basis of cer­tain char­ac­ter­is­tics of the mar­ket, the com­mer­cial rela­tion in hand and the vol­ume of the par­ties’ busi­ness activ­i­ties. These cri­te­ria should be fur­ther elab­o­rat­ed in method­ol­o­gy adopt­ed by the Bul­gar­i­an Com­pe­ti­tion Pro­tec­tion Com­mis­sion (CPC).

The envis­aged sanc­tion for such abuse may be up to 10% of the turnover achieved from the sales of the goods affect­ed by the abuse but not less than BGN 10,000 (ca EUR 5,000). When no turnover has been achieved, the sanc­tion should be between BGN 10,000 (ca EUR 5,000) and BGN 50,000 (ca EUR 25,000).

Amendments concerning the food sector

The Act for Amend­ment and Sup­ple­ment of the CPA also envis­ages amend­ments to the Food Act (FA).

It is pro­posed that food dis­tri­b­u­tion con­tracts be con­clud­ed in writ­ing and not include:

  • restric­tions on same goods or ser­vices to be pur­chased from anoth­er sup­pli­er;
  • restric­tions on bet­ter con­di­tions offered to third par­ties;
  • sanc­tions for offer­ing bet­ter con­di­tions;
  • uni­lat­er­al amend­ments to the con­tract;
  • pay­ments and dis­counts for not pro­vid­ed ser­vices;
  • trans­fer of unjus­ti­fied or non-pro­por­tion­al com­mer­cial risk;
  • terms for pay­ment longer than 30 days as from the invoice; and
  • pro­hi­bi­tion on the par­ties to trans­fer their receiv­ables to third par­ties.

These types of con­tracts should pro­vide for the grounds and order for uni­lat­er­al ter­mi­na­tion.

It is envis­aged that pro­vi­sions that con­tra­dict the above be null.

Who will control food distribution contracts?

One option is for food dis­tri­b­u­tion con­tracts to be con­trolled by the CPC. Accord­ing to the sus­pend­ed Act for Amend­ment and Sup­ple­ment of the CPA, food dis­trib­u­tors with turnover above BGN 50 mln (ca EUR 25 mln) must sub­mit sam­ples of their draft con­tracts and/or gen­er­al terms and con­di­tions to CPC. If the sam­ples con­tra­dict the CPA, the CPC may inves­ti­gate and, if a vio­la­tion is estab­lished, impose sanc­tions of up to 1% of the aver­age dai­ly turnover of the under­tak­ing for the last finan­cial year.

How­ev­er, cur­rent­ly it is pro­posed this option be removed from the sus­pend­ed Act for Amend­ment and Sup­ple­ment of the CPA.

It is also envis­aged that food dis­tri­b­u­tion con­tracts be con­trolled by the Bul­gar­i­an Food Safe­ty Agency (BFSA) for con­for­mi­ty with the FA and its pro­posed amend­ments, men­tioned above. The BFSA may impose sanc­tions on the food dis­trib­u­tors of up to BGN 3,000 (ca EUR 1,500). It is pro­posed that this amend­ment falls out.

Anoth­er pro­pos­al is that a spe­cial insti­tu­tion under the name Nation­al Con­sul­ta­tive Coun­cil, togeth­er with Con­cil­i­a­tion Com­mis­sion, be estab­lished to set­tle fur­ther dis­putes between food sup­pli­ers and dis­trib­u­tors.

It depends on the new National Assembly (elected on 5 October 2014) how the process will end. At the moment it is difficult to predict which interests will prevail – those of the suppliers or those of the distributors. But one thing is sure: The CPA will again be in focus in 2015.

Обсъжданите промени в българския Закон за защита на конкуренцията

Българският Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) ще бъде във фокуса през 2015 г., тъй като предстои да бъдат решени породилите се дисбаланси в отношенията между доставчици и дистрибутори на национално ниво. Предмет на дискусия в тази връзка са понятието “злоупотреба с по-силната позиция”, изисквания към договорите за доставка на храни, както и санкции и механизми за тяхното прилагане.

На този етап е трудно да се предвиди с точност, как законодателят ще постигне баланс между интересите на доставчиците и дистрибуторите. Независимо от това, обсъжданите промени в ЗЗК, както и предложенията за тяхното усъвършенстване, дават индикации за това, какво би могло да се очаква от ЗЗК.

Как са започнали дискусиите и какво стои зад тях

Дискусиите за промени в ЗЗК започнаха преди четири — пет години, когато за първи път се появиха някои дисбаланси в отношенията между доставчиците и големите търговски вериги. През този период въпросът бе повдиган най-вече от местните доставчици на храни поради някои определени практики на дистрибуторите. Тези практики са близки до тези идентифицирани от Европейската комисия в Зелената книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа.

От началото на дискусията бяха обсъдени различни варианти за решаване на възникналите проблеми. Независимо от това, българският законодател реши, че изменения в ЗЗК ще бъдат най-ефективния подход.

Обсъждани бяха няколко различни проекта за изменения в ЗЗК. В средата на юни 2014 г. Народното събрание (НС) прие Закон за изменение и допълнение на ЗЗК, на който бе наложено вето от Президента на България и върнат в Народното събрание за ново обсъждане. Поради предсрочното прекратяване на мандата му НС не успя да приеме промени в текстовете оспорени от Президента. Така, към настоящия момент измененията на ЗЗК не са приети окончателно. Както посочихме и в началото, обсъжданите изменения могат да дадат индикации за това, какво би могло да се очаква от ЗЗК.

Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне

Намерението на законодателят е да забрани злоупотребата с по-силна позиция, която едната страна по веригата доставчик – дистрибутор би могла да има спрямо другата в процеса на договаряне. Към момента, не е ясно каква ще бъде окончателната дефиниция на злоупотреба с по-силна позиция. Очаква се тази злоупотреба да бъде определена като действие или бездействие (т.е., необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги; налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия; необосновано прекратяване на търговски отношения) на страната с по-силна позиция. Това действие или бездействие трябва да противоречи на добросъвестната търговска практика и да уврежда или да може да увреди интересите на по-слабата при договарянето страна.

Съгласно последните предложения за промени измененията, по-слабата страна при договаряне трябва да е микропредприятие, малко или средно предприятие.

Оценката дали една страна при договаряне има по-силна позиция следва да се извършва с оглед на определени характеристики на пазара, конкретното отношение между страните и характера и обема на тяхната дейност. Тези критерии трябва да бъдат доразвити в методика, която следва да бъде прието от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).

Санкцията, която се предвижда за подобен вид злоупотреба, е до 10% от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на злоупотребата за предходната година, но не по-малко от 10 000 лева (около 5 000 евро). Когато не е реализиран оборот през предходната година, санкцията трябва да бъде определена между 10 000 лева (около 5 000 лева) и 50 000 (около 25 000 евро).

Изменения, отнасящи се до доставката на храни

Законът за изменение и допълнение на ЗЗК предвижда изменение и на Закона за храните (ЗХ).

Предлага се договорите за доставка на храни да бъдат сключвани в писмена форма и да не включват:

  • ограничения същите стоки или услуги да бъдат предлагани на или закупувани на или от трети лица;
  • ограничения да се предлагат по-добри условия на трети страни;
  • санкции за предлагане на по-добри условия;
  • възможност за едностранно изменяне на договора;
  • плащания и отстъпки за услуги, които не са предоставени;
  • прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск;
  • срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата; и
  • забрана страните по договора да прехвърлят своите вземания на трети лица.

По-нататък, този тип договори трябва да уреждат основанията и реда за едностранно прекратяване.

Предвижда се договорите, които не съответстват на горните изисквания да бъдат нищожни.

Кой ще упражнява контрол върху договорите за доставка на храни?

Едно от предложенията е КЗК да упражнява контрол върху договорите за доставка на храни. Съгласно върнатия от Президента Закон за изменение и допълнение на ЗЗК, търговците на храни с оборот над 50 млн. лева (около 25 млн. евро) трябва да представят пред КЗК проектите на типовите си договори и/или на общите си условия. В случай, че проектите противоречат на ЗЗК, КЗК може да започне разследване и ако установи нарушение, може да наложи санкция в размер до 1% от средно дневния оборот на предприятието за последната финансова година

Към момента има предложение тази възможност да отпадне от върнатия Закон за изменение и допълнение на ЗЗК.

Има и предложение договорите за доставка на храни да бъдат контролирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) във връзка с изпълнението на изискванията на ЗХ и предложените в него изменения, посочени по-горе. БАБХ може да наложи санкция на търговците на храни до 3 000 лева (около 1 500 лева). Предложено е тази възможност да отпадне.

Друго предложение във връзка с упражняването на контрол е да се създаде Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата доставки на храни заедно с Помирителна комисия, които да разрешават споровете между доставчици и търговци на храни.

Какво и кога може да се очаква

Как ще се продължи оттук нататък и как този процес ще завърши зависи от новоизбраното НС (на 5.10.2014 г.). Към момента е трудно да се предвиди, чий интерес ще вземе превес – този на доставчиците или този на търговците. Въпреки това, сигурно е, че ЗЗК ще бъде във фокуса и през 2015 г.

Българския Закон за защита на конкуренцията ще бъде във фокуса и през 2015 г., тъй като трябва да бъдат разрешени дисбалансите в отношенията между доставчиците и дистрибуторите на национално ниво. Обсъжданите изменения на ЗЗК и предложенията да тяхното усъвършенстване дава индикации за това, което би могло да се очаква от ЗЗК.