EU & Competition

Discussed Amendments to the Bulgarian Competition Protection Act

The Bulgarian Competition Protection Act (CPA) will be in focus in 2015 because some misbalances in the national supply chain should be resolved. The introduction of the new notion of “abuse of stronger position by negotiation” and certain requirements for food distribution contracts are being discussed, as well as different sanctions and different mechanism for their imposition.

At this stage it is difficult to predict how exactly the legislator will find the fine balance between the interests of suppliers and distributors. But the discussed amendments to the CPA and the proposals for their refining may give some clues about what we may expect from the CPA.

How the discussions began and the story behind them

The discussions about possible amendments to the CPA began four or five years ago when some misbalances in the relations between suppliers and big retail chain stores started to appear. Within this period mostly local food suppliers raised the issue due to certain practices of the distributors. These practices were similar to those identified by the European Commission in its Green Paper on unfair trading practices in the business-to-business food and non-food supply chain in Europe.

Since the beginning of the discussion, different options for settlement on a national level have been considered. But in the end the Bulgarian legislator decided that amendments to the CPA would be the most efficient tool.

Several drafts for amendments to the CPA have been on the table. In the middle of June 2014, the last National Assembly (NA) adopted the Act for Amendment and Supplement of the CPA, which was suspended by the Bulgarian President (President) and returned to the NA for refining. The NA could not further refine because of the early termination of its mandate. So the amendments to the CPA are still pending. But, as stated, the discussed amendments and the proposals for their refining may give some clues as to what we may expect from the CPA.

Abuse of stronger position by negotiation

The intention of the legislator is to prohibit the abuse of a stronger position that one party may have over the other party in the negotiation process within the supply chain. It is not clear how this will be finally defined. It is expected to be defined as an action or inaction (ie, unjustified refusal to supply or purchase goods or services; imposition of unjustified sever or discriminatory conditions; unjustified termination of commercial relations) of the party with the stronger position. This action or inaction should contradict good trade practices and potentially harm the interests of the weaker party.

According to the latest proposals for refining the amendments, the weaker party should be a micro, small or medium undertaking.

Whether a party has a stronger position should be defined on the basis of certain characteristics of the market, the commercial relation in hand and the volume of the parties’ business activities. These criteria should be further elaborated in methodology adopted by the Bulgarian Competition Protection Commission (CPC).

The envisaged sanction for such abuse may be up to 10% of the turnover achieved from the sales of the goods affected by the abuse but not less than BGN 10,000 (ca EUR 5,000). When no turnover has been achieved, the sanction should be between BGN 10,000 (ca EUR 5,000) and BGN 50,000 (ca EUR 25,000).

Amendments concerning the food sector

The Act for Amendment and Supplement of the CPA also envisages amendments to the Food Act (FA).

It is proposed that food distribution contracts be concluded in writing and not include:

  • restrictions on same goods or services to be purchased from another supplier;
  • restrictions on better conditions offered to third parties;
  • sanctions for offering better conditions;
  • unilateral amendments to the contract;
  • payments and discounts for not provided services;
  • transfer of unjustified or non-proportional commercial risk;
  • terms for payment longer than 30 days as from the invoice; and
  • prohibition on the parties to transfer their receivables to third parties.

These types of contracts should provide for the grounds and order for unilateral termination.

It is envisaged that provisions that contradict the above be null.

Who will control food distribution contracts?

One option is for food distribution contracts to be controlled by the CPC. According to the suspended Act for Amendment and Supplement of the CPA, food distributors with turnover above BGN 50 mln (ca EUR 25 mln) must submit samples of their draft contracts and/or general terms and conditions to CPC. If the samples contradict the CPA, the CPC may investigate and, if a violation is established, impose sanctions of up to 1% of the average daily turnover of the undertaking for the last financial year.

However, currently it is proposed this option be removed from the suspended Act for Amendment and Supplement of the CPA.

It is also envisaged that food distribution contracts be controlled by the Bulgarian Food Safety Agency (BFSA) for conformity with the FA and its proposed amendments, mentioned above. The BFSA may impose sanctions on the food distributors of up to BGN 3,000 (ca EUR 1,500). It is proposed that this amendment falls out.

Another proposal is that a special institution under the name National Consultative Council, together with Conciliation Commission, be established to settle further disputes between food suppliers and distributors.

It depends on the new National Assembly (elected on 5 October 2014) how the process will end. At the moment it is difficult to predict which interests will prevail – those of the suppliers or those of the distributors. But one thing is sure: The CPA will again be in focus in 2015.

Обсъжданите промени в българския Закон за защита на конкуренцията

Българският Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) ще бъде във фокуса през 2015 г., тъй като предстои да бъдат решени породилите се дисбаланси в отношенията между доставчици и дистрибутори на национално ниво. Предмет на дискусия в тази връзка са понятието “злоупотреба с по-силната позиция”, изисквания към договорите за доставка на храни, както и санкции и механизми за тяхното прилагане.

На този етап е трудно да се предвиди с точност, как законодателят ще постигне баланс между интересите на доставчиците и дистрибуторите. Независимо от това, обсъжданите промени в ЗЗК, както и предложенията за тяхното усъвършенстване, дават индикации за това, какво би могло да се очаква от ЗЗК.

Как са започнали дискусиите и какво стои зад тях

Дискусиите за промени в ЗЗК започнаха преди четири – пет години, когато за първи път се появиха някои дисбаланси в отношенията между доставчиците и големите търговски вериги. През този период въпросът бе повдиган най-вече от местните доставчици на храни поради някои определени практики на дистрибуторите. Тези практики са близки до тези идентифицирани от Европейската комисия в Зелената книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа.

От началото на дискусията бяха обсъдени различни варианти за решаване на възникналите проблеми. Независимо от това, българският законодател реши, че изменения в ЗЗК ще бъдат най-ефективния подход.

Обсъждани бяха няколко различни проекта за изменения в ЗЗК. В средата на юни 2014 г. Народното събрание (НС) прие Закон за изменение и допълнение на ЗЗК, на който бе наложено вето от Президента на България и върнат в Народното събрание за ново обсъждане. Поради предсрочното прекратяване на мандата му НС не успя да приеме промени в текстовете оспорени от Президента. Така, към настоящия момент измененията на ЗЗК не са приети окончателно. Както посочихме и в началото, обсъжданите изменения могат да дадат индикации за това, какво би могло да се очаква от ЗЗК.

Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне

Намерението на законодателят е да забрани злоупотребата с по-силна позиция, която едната страна по веригата доставчик – дистрибутор би могла да има спрямо другата в процеса на договаряне. Към момента, не е ясно каква ще бъде окончателната дефиниция на злоупотреба с по-силна позиция. Очаква се тази злоупотреба да бъде определена като действие или бездействие (т.е., необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги; налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия; необосновано прекратяване на търговски отношения) на страната с по-силна позиция. Това действие или бездействие трябва да противоречи на добросъвестната търговска практика и да уврежда или да може да увреди интересите на по-слабата при договарянето страна.

Съгласно последните предложения за промени измененията, по-слабата страна при договаряне трябва да е микропредприятие, малко или средно предприятие.

Оценката дали една страна при договаряне има по-силна позиция следва да се извършва с оглед на определени характеристики на пазара, конкретното отношение между страните и характера и обема на тяхната дейност. Тези критерии трябва да бъдат доразвити в методика, която следва да бъде прието от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).

Санкцията, която се предвижда за подобен вид злоупотреба, е до 10% от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на злоупотребата за предходната година, но не по-малко от 10 000 лева (около 5 000 евро). Когато не е реализиран оборот през предходната година, санкцията трябва да бъде определена между 10 000 лева (около 5 000 лева) и 50 000 (около 25 000 евро).

Изменения, отнасящи се до доставката на храни

Законът за изменение и допълнение на ЗЗК предвижда изменение и на Закона за храните (ЗХ).

Предлага се договорите за доставка на храни да бъдат сключвани в писмена форма и да не включват:

  • ограничения същите стоки или услуги да бъдат предлагани на или закупувани на или от трети лица;
  • ограничения да се предлагат по-добри условия на трети страни;
  • санкции за предлагане на по-добри условия;
  • възможност за едностранно изменяне на договора;
  • плащания и отстъпки за услуги, които не са предоставени;
  • прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск;
  • срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата; и
  • забрана страните по договора да прехвърлят своите вземания на трети лица.

По-нататък, този тип договори трябва да уреждат основанията и реда за едностранно прекратяване.

Предвижда се договорите, които не съответстват на горните изисквания да бъдат нищожни.

Кой ще упражнява контрол върху договорите за доставка на храни?

Едно от предложенията е КЗК да упражнява контрол върху договорите за доставка на храни. Съгласно върнатия от Президента Закон за изменение и допълнение на ЗЗК, търговците на храни с оборот над 50 млн. лева (около 25 млн. евро) трябва да представят пред КЗК проектите на типовите си договори и/или на общите си условия. В случай, че проектите противоречат на ЗЗК, КЗК може да започне разследване и ако установи нарушение, може да наложи санкция в размер до 1% от средно дневния оборот на предприятието за последната финансова година

Към момента има предложение тази възможност да отпадне от върнатия Закон за изменение и допълнение на ЗЗК.

Има и предложение договорите за доставка на храни да бъдат контролирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) във връзка с изпълнението на изискванията на ЗХ и предложените в него изменения, посочени по-горе. БАБХ може да наложи санкция на търговците на храни до 3 000 лева (около 1 500 лева). Предложено е тази възможност да отпадне.

Друго предложение във връзка с упражняването на контрол е да се създаде Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата доставки на храни заедно с Помирителна комисия, които да разрешават споровете между доставчици и търговци на храни.

Какво и кога може да се очаква

Как ще се продължи оттук нататък и как този процес ще завърши зависи от новоизбраното НС (на 5.10.2014 г.). Към момента е трудно да се предвиди, чий интерес ще вземе превес – този на доставчиците или този на търговците. Въпреки това, сигурно е, че ЗЗК ще бъде във фокуса и през 2015 г.

Българския Закон за защита на конкуренцията ще бъде във фокуса и през 2015 г., тъй като трябва да бъдат разрешени дисбалансите в отношенията между доставчиците и дистрибуторите на национално ниво. Обсъжданите изменения на ЗЗК и предложенията да тяхното усъвършенстване дава индикации за това, което би могло да се очаква от ЗЗК.