Regulatory

Bulgarian Update: Keeping Up with the Energy Challenge

Bulgaria has managed to achieve its target of 16% renewable energy of its total energy consumption well ahead of the 2020 target date. This achievement, though, comes at a high cost for the government and investors.

EU green energy challenge

The Euro­pean com­mit­ment to green ener­gy, embod­ied in the 2020 ener­gy and cli­mate pol­i­cy, is an admirable posi­tion when the effects of cli­mate change are wors­en­ing while glob­al pol­luters, such as the US and Chi­na, con­tin­ue to dis­pute the con­cept for the sake of their econ­o­my. The green com­mit­ment is, how­ev­er, also a seri­ous chal­lenge to the EU econ­o­my, with its aging peo­ple and high employ­ment costs, par­tic­u­lar­ly in times of cri­sis. While it is clear­ly the right long-term choice, with­in the brief win­dows of the man­date of nation­al gov­ern­ment it can turn into an insur­mount­able ordeal.

Bulgaria accomplishes the renewable energy challenge ahead of target date

Bul­gar­ia is one of the few mem­ber states that have report­ed an ear­ly accom­plish­ment of the 2020 indica­tive tar­gets – way ahead of the 2020 tar­get date. Accord­ing to the Bul­gar­i­an gov­ern­ment, by the end of 2012, Bul­gar­ia achieved a 16.3% share of renew­able ener­gy of its total ener­gy con­sump­tion. For ref­er­ence, the Bul­gar­i­an tar­get for 2020 is 16%, while the inter­im tar­get for 2012 under the Nation­al renew­able ener­gy action plan was 10.72%.

But it comes at a price

This achieve­ment, how­ev­er, comes at a price to be paid by the aging peo­ple of Bul­gar­ia, as well as investors, while the gov­ern­ment tries to alle­vi­ate the bur­den on the end con­sumers.

The main incen­tive for renew­able ener­gy invest­ments in Bul­gar­ia has been (at least until recent­ly) the guar­an­teed pur­chase of elec­tric­i­ty pro­duced by the renew­able ener­gy plant at a pref­er­en­tial feed-in tar­iff for 12 – 15 years depend­ing on the type of renew­able ener­gy source. In addi­tion to the flat 10% cor­po­rate rev­enues tax, it attract­ed an abun­dance of invest­ments in renew­able ener­gy projects since its intro­duc­tion in 2007.

The relat­ed costs are allo­cat­ed to end con­sumers through a green pre­mi­um in their elec­tric­i­ty bills. In 2007, the leg­is­la­tor assumed that Bulgaria’s acces­sion to the EU would speed econ­o­my growth, thus rais­ing the stan­dard of liv­ing and allow­ing Bul­gar­i­ans to pay the grow­ing costs of the new renew­able ener­gy capac­i­ties.

In fact, the Bul­gar­i­an econ­o­my failed to ben­e­fit sig­nif­i­cant­ly from the EU mem­ber­ship. As the glob­al cri­sis hit (thus low­er­ing indus­tri­al elec­tric­i­ty con­sump­tion), large new solar and wind capac­i­ties entered the mar­ket expect­ing guar­an­teed long-term income.1

Addressing the high price issue

The gov­ern­ment react­ed by intro­duc­ing a series of con­tro­ver­sial revi­sions to the ener­gy law – some with retroac­tive effect on oper­at­ing projects devel­oped and financed with busi­ness plans rely­ing on the EU guar­an­tee of rule of law and reg­u­la­to­ry sta­bil­i­ty. As the nation­al pub­lic sup­pli­er sank clos­er to insol­ven­cy and dragged the pri­vate­ly-owned end sup­pli­ers with it, the ener­gy reg­u­la­tor remained reluc­tant to increase the reg­u­lat­ed elec­tric­i­ty prices and cause social unrest.

The most con­tro­ver­sial mea­sure was adopt­ed on Christ­mas Eve 2013. It intro­duced a 20% fee on the income of solar and wind parks effec­tive from 1 Jan­u­ary 2014. It was, how­ev­er, chal­lenged before the Con­sti­tu­tion­al Court by the Pres­i­dent as a vio­la­tion of the Bul­gar­i­an Con­sti­tu­tion and of the core prin­ci­ples of rule of law and pro­tec­tion of pri­vate prop­er­ty envis­aged in it.

The Constitutional Court brings back balance

After a long con­sid­er­a­tion (and the res­ig­na­tion of the gov­ern­ment that intro­duced the chal­lenged fee), in August 2014 the court held the 20% fee uncon­sti­tu­tion­al. The court ruled that the fee had been imposed in vio­la­tion of the con­sti­tu­tion­al prin­ci­ple for the sta­bil­i­ty of invest­ment in a pre­dictable legal envi­ron­ment and the equal treat­ment of eco­nom­ic enti­ties. As a result, the fee was revoked effec­tive from 10 August 2014. But the pay­ment of the fees made from Jan­u­ary until the date of revo­ca­tion remains valid and the pro­duc­ers have no option to claim reim­burse­ment.

The challenge continues

The chal­lenge, how­ev­er, remains as daunt­ing as ever. The deficit in the nation­al pub­lic sup­pli­er bud­get is esti­mat­ed to reach EUR 450,000 by July 2015. Still, there is hope for pos­i­tive devel­op­ments. The care­tak­er gov­ern­ment has intro­duced an Ener­gy Board in an attempt to stream­line the pub­lic dis­cus­sion and to intro­duce a more expert approach to ener­gy pol­i­cy. The new advi­so­ry body was estab­lished in Sep­tem­ber 2014 and includ­ed rep­re­sen­ta­tives of all inter­est­ed par­ties. The ambi­tious agen­da is to hold month­ly ses­sions pro­vid­ing expert analy­sis of the ener­gy sec­tor and fea­si­ble solu­tions of the issues accu­mu­lat­ed in recent years, when there was lit­tle com­mu­ni­ca­tion between the mar­ket play­ers. In any case, the Ener­gy Board will pro­vide a sta­ble forum in the most impor­tant sec­tor for suc­cess­ful­ly address­ing the ener­gy chal­lenge.

Bulgaria is one of the few member states (along with Sweden and Estonia) that have reported an early accomplishment of the 2020 indicative targets. This achievement, however, comes at a price to be paid by the aging people of Bulgaria in a time of economic and political crisis, as well as by the investors, while the government tries to alleviate the burden on the end consumers.

1
A total of 1,702 MW installed by Jan­u­ary 2014 accord­ing to the ener­gy reg­u­la­tor.

България: Енергийното предизвикателство

България успя да постигне целта си от 16% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление много преди планирания краен срок през 2020 г. Това постижение, обаче, струва скъпо на правителството и инвеститорите.

Зелената енергия – европейският избор

Европейският съюз прие предизвикателството да насърчава развитието на зелената енергия чрез енергийната си стратегия за 2020 г. – отговорна позиция, която заслужава уважение особено във време, когато негативните ефекти от изменението на климата стават все по-забележими, а глобалните замърсители като Китай и САЩ продължават да оспорват необходимостта от мерки срещу тях заради икономическия си растеж. Но все пак не може да се отрече, че ангажиментът към зелената енергия представлява поредното сериозно предизвикателство за европейската икономика наред с нарастващата средна възраст на населението и високите производствени разходи.

България отчете предсрочно постигане на целта си за възобновяема енергия

България е сред няколкото държави-членки на Европейския съюз, които предсрочно отчетоха постигане на целите си за възобновяема енергия преди установения краен срок през 2020 г. Според българското правителство, още към края на 2012 г. страната е постигнала ръст от 16.3% дял на възобновяемата енергия от общото енергийно потребление. За справка, целта на България към 2020 г. е 16%, а временната цел за 2012 г. според националния план за действие е едва 10.72%.

Успехът струва скъпо

Това забележително постижение, обаче, струва скъпо и цената трябва да бъде платена от застаряващото население, както и от инвеститорите заради опитите на правителството да намали тежестта на тези разходи върху крайните клиенти като ги прехвърли върху производителите.

До скоро инвестициите във възобновяемата енергия в България се насърчаваха с гарантираното изкупуване на произведената електрическа енергия на преференциални цени за срок от 12 до 15 години според вида на източника на възобновяема енергия. Тези мерки, в допълнение към плоския корпоративен данък от 10%, привлякоха множество инвестиции след въвеждането им през 2007 г.

По принцип, разходите, свързани с насърчаване на тези инвестиции, в крайна сметка трябва да се поемат от крайните клиенти чрез заплащане на “зелена премия” в сметките им за електрическа енергия. През 2007 г. при въвеждането на схемата се очакваше, че присъединяването на България към Европейския съюз ще доведе до икономически растеж, който ще повиши жизнения стандарт на население и съответно ще му позволи да плаща нарастващите разходи за новите зелени мощности. В крайна сметка, през последващите години българската икономика така и не успя да се възползва достатъчно добре от членството на страната в Европейския съюз и средните доходи на населението продължават да са сред най-ниските в Европа. И докато индустриалното потребление на електрическа енергия в България намалява заради кризата, към мрежата бяха присъединени почти две хиляди мегавата соларни и вятърни централи.1

Спорните решения на проблема

Правителството се опита да реши проблема с неочаквано високите разходи за зелена енергия чрез поредица от спорни изменения на енергийните закони – някои с обратно действие, засягащи и централи в експлоатация, при които проектите за разработени и са финансирани с очакването, че в една държава-членка на Европейския съюз има правов ред и стабилна регулаторната рамка. И докато националният обществен доставчик затъваше все по-близо до фактическа несъстоятелност, завличайки със себе си частните крайни снабдители, енергийният регулатор продължаваше да отказва да увеличи регулираните цени на електрическата енергия за да не предизвика социално недоволство.

Вероятно най-спорната мярка беше предприета в навечерието на коледните празници на 2013 г. чрез въвеждане на такса от 20% върху дохода на вятърните и соларните централи от продажба на електрическа енергия, считано от 1 януари 2014 г. В този случай Президентът на Република България пое инициативата да сезира Конституционния съд като поиска отмяната й заради противоречие с основните принципи на правовия ред и защита на частната собственост, прогласени в Конституцията.

Конституционният съд възстановява баланса

След дълго разглеждане на случая (и след оставката на правителството, което въведе оспорваната такса), през август 2014 г. съдът отмени таксата от 20% като противоконституционна и постанови, че тя нарушава конституционния принцип за стабилност на инвестиционната рамка в предвидима правна среда, както и за равностойно третиране на правните субекти. В резултат на решението, таксата беше отменена, считано от 10 август 2014 г. Независимо от това, действието е на отмяната е само занапред и производителите не могат да претендират връщането платените до този момент суми.

Предизвикателството продължава

Независимо от отчетеното постигане на целта за 2020 г., предизвикателството на зелената енергия и устойчивата енергийна политика продължава да стои пред България като дефицитът в бюджета на националния обществен доставчик се очаква да достигне 450 000 евро към юли 2015 г. Въпреки това, има надежда – през септември 2014 г. служебното правителство създаде нов консултативен орган по енергийна политика – Енергиен борд, в който са включени представители на всички заинтересовани страни в сектора. Предвидено е Енергийният борд да провежда редовни месечни заседания като осигурява специализиран анализ и работещи мерки за решаване на проблемите, натрупани в сектора в последните години. Целта е проблемите на енергетиката да се обсъждат в един стабилен форум на експертно ниво, за да постигне ефективно решаване на проблемите и да даде възможност на България да се справи успешно с енергийното предизвикателство.

България е сред няколкото държави-членки на Европейския съюз, които предсрочно отчетоха постигане на целите си за възобновяема енергия – и то много преди установения краен срок през 2020 г. Това постижение, обаче, струва скъпо и цената трябва да бъде платена от застаряващото население на България, както и от инвеститорите, рискували да приемат предизвикателството на българския пазар заради опитите на правителството да намали тежестта на тези разходи върху крайните клиенти.

1
Общо 1 702 MW са инсталирани към януари 2014 г. според Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.