Regulatory

Bulgarian Update: Keeping Up with the Energy Challenge

Bulgaria has managed to achieve its target of 16% renewable energy of its total energy consumption well ahead of the 2020 target date. This achievement, though, comes at a high cost for the government and investors.

EU green energy challenge

The European commitment to green energy, embodied in the 2020 energy and climate policy, is an admirable position when the effects of climate change are worsening while global polluters, such as the US and China, continue to dispute the concept for the sake of their economy. The green commitment is, however, also a serious challenge to the EU economy, with its aging people and high employment costs, particularly in times of crisis. While it is clearly the right long-term choice, within the brief windows of the mandate of national government it can turn into an insurmountable ordeal.

Bulgaria accomplishes the renewable energy challenge ahead of target date

Bulgaria is one of the few member states that have reported an early accomplishment of the 2020 indicative targets – way ahead of the 2020 target date. According to the Bulgarian government, by the end of 2012, Bulgaria achieved a 16.3% share of renewable energy of its total energy consumption. For reference, the Bulgarian target for 2020 is 16%, while the interim target for 2012 under the National renewable energy action plan was 10.72%.

But it comes at a price

This achievement, however, comes at a price to be paid by the aging people of Bulgaria, as well as investors, while the government tries to alleviate the burden on the end consumers.

The main incentive for renewable energy investments in Bulgaria has been (at least until recently) the guaranteed purchase of electricity produced by the renewable energy plant at a preferential feed-in tariff for 12-15 years depending on the type of renewable energy source. In addition to the flat 10% corporate revenues tax, it attracted an abundance of investments in renewable energy projects since its introduction in 2007.

The related costs are allocated to end consumers through a green premium in their electricity bills. In 2007, the legislator assumed that Bulgaria’s accession to the EU would speed economy growth, thus raising the standard of living and allowing Bulgarians to pay the growing costs of the new renewable energy capacities.

In fact, the Bulgarian economy failed to benefit significantly from the EU membership. As the global crisis hit (thus lowering industrial electricity consumption), large new solar and wind capacities entered the market expecting guaranteed long-term income.1

Addressing the high price issue

The government reacted by introducing a series of controversial revisions to the energy law – some with retroactive effect on operating projects developed and financed with business plans relying on the EU guarantee of rule of law and regulatory stability. As the national public supplier sank closer to insolvency and dragged the privately-owned end suppliers with it, the energy regulator remained reluctant to increase the regulated electricity prices and cause social unrest.

The most controversial measure was adopted on Christmas Eve 2013. It introduced a 20% fee on the income of solar and wind parks effective from 1 January 2014. It was, however, challenged before the Constitutional Court by the President as a violation of the Bulgarian Constitution and of the core principles of rule of law and protection of private property envisaged in it.

The Constitutional Court brings back balance

After a long consideration (and the resignation of the government that introduced the challenged fee), in August 2014 the court held the 20% fee unconstitutional. The court ruled that the fee had been imposed in violation of the constitutional principle for the stability of investment in a predictable legal environment and the equal treatment of economic entities. As a result, the fee was revoked effective from 10 August 2014. But the payment of the fees made from January until the date of revocation remains valid and the producers have no option to claim reimbursement.

The challenge continues

The challenge, however, remains as daunting as ever. The deficit in the national public supplier budget is estimated to reach EUR 450,000 by July 2015. Still, there is hope for positive developments. The caretaker government has introduced an Energy Board in an attempt to streamline the public discussion and to introduce a more expert approach to energy policy. The new advisory body was established in September 2014 and included representatives of all interested parties. The ambitious agenda is to hold monthly sessions providing expert analysis of the energy sector and feasible solutions of the issues accumulated in recent years, when there was little communication between the market players. In any case, the Energy Board will provide a stable forum in the most important sector for successfully addressing the energy challenge.

Bulgaria is one of the few member states (along with Sweden and Estonia) that have reported an early accomplishment of the 2020 indicative targets. This achievement, however, comes at a price to be paid by the aging people of Bulgaria in a time of economic and political crisis, as well as by the investors, while the government tries to alleviate the burden on the end consumers.

1
A total of 1,702 MW installed by January 2014 according to the energy regulator.

България: Енергийното предизвикателство

България успя да постигне целта си от 16% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление много преди планирания краен срок през 2020 г. Това постижение, обаче, струва скъпо на правителството и инвеститорите.

Зелената енергия – европейският избор

Европейският съюз прие предизвикателството да насърчава развитието на зелената енергия чрез енергийната си стратегия за 2020 г. – отговорна позиция, която заслужава уважение особено във време, когато негативните ефекти от изменението на климата стават все по-забележими, а глобалните замърсители като Китай и САЩ продължават да оспорват необходимостта от мерки срещу тях заради икономическия си растеж. Но все пак не може да се отрече, че ангажиментът към зелената енергия представлява поредното сериозно предизвикателство за европейската икономика наред с нарастващата средна възраст на населението и високите производствени разходи.

България отчете предсрочно постигане на целта си за възобновяема енергия

България е сред няколкото държави-членки на Европейския съюз, които предсрочно отчетоха постигане на целите си за възобновяема енергия преди установения краен срок през 2020 г. Според българското правителство, още към края на 2012 г. страната е постигнала ръст от 16.3% дял на възобновяемата енергия от общото енергийно потребление. За справка, целта на България към 2020 г. е 16%, а временната цел за 2012 г. според националния план за действие е едва 10.72%.

Успехът струва скъпо

Това забележително постижение, обаче, струва скъпо и цената трябва да бъде платена от застаряващото население, както и от инвеститорите заради опитите на правителството да намали тежестта на тези разходи върху крайните клиенти като ги прехвърли върху производителите.

До скоро инвестициите във възобновяемата енергия в България се насърчаваха с гарантираното изкупуване на произведената електрическа енергия на преференциални цени за срок от 12 до 15 години според вида на източника на възобновяема енергия. Тези мерки, в допълнение към плоския корпоративен данък от 10%, привлякоха множество инвестиции след въвеждането им през 2007 г.

По принцип, разходите, свързани с насърчаване на тези инвестиции, в крайна сметка трябва да се поемат от крайните клиенти чрез заплащане на “зелена премия” в сметките им за електрическа енергия. През 2007 г. при въвеждането на схемата се очакваше, че присъединяването на България към Европейския съюз ще доведе до икономически растеж, който ще повиши жизнения стандарт на население и съответно ще му позволи да плаща нарастващите разходи за новите зелени мощности. В крайна сметка, през последващите години българската икономика така и не успя да се възползва достатъчно добре от членството на страната в Европейския съюз и средните доходи на населението продължават да са сред най-ниските в Европа. И докато индустриалното потребление на електрическа енергия в България намалява заради кризата, към мрежата бяха присъединени почти две хиляди мегавата соларни и вятърни централи.1

Спорните решения на проблема

Правителството се опита да реши проблема с неочаквано високите разходи за зелена енергия чрез поредица от спорни изменения на енергийните закони – някои с обратно действие, засягащи и централи в експлоатация, при които проектите за разработени и са финансирани с очакването, че в една държава-членка на Европейския съюз има правов ред и стабилна регулаторната рамка. И докато националният обществен доставчик затъваше все по-близо до фактическа несъстоятелност, завличайки със себе си частните крайни снабдители, енергийният регулатор продължаваше да отказва да увеличи регулираните цени на електрическата енергия за да не предизвика социално недоволство.

Вероятно най-спорната мярка беше предприета в навечерието на коледните празници на 2013 г. чрез въвеждане на такса от 20% върху дохода на вятърните и соларните централи от продажба на електрическа енергия, считано от 1 януари 2014 г. В този случай Президентът на Република България пое инициативата да сезира Конституционния съд като поиска отмяната й заради противоречие с основните принципи на правовия ред и защита на частната собственост, прогласени в Конституцията.

Конституционният съд възстановява баланса

След дълго разглеждане на случая (и след оставката на правителството, което въведе оспорваната такса), през август 2014 г. съдът отмени таксата от 20% като противоконституционна и постанови, че тя нарушава конституционния принцип за стабилност на инвестиционната рамка в предвидима правна среда, както и за равностойно третиране на правните субекти. В резултат на решението, таксата беше отменена, считано от 10 август 2014 г. Независимо от това, действието е на отмяната е само занапред и производителите не могат да претендират връщането платените до този момент суми.

Предизвикателството продължава

Независимо от отчетеното постигане на целта за 2020 г., предизвикателството на зелената енергия и устойчивата енергийна политика продължава да стои пред България като дефицитът в бюджета на националния обществен доставчик се очаква да достигне 450 000 евро към юли 2015 г. Въпреки това, има надежда – през септември 2014 г. служебното правителство създаде нов консултативен орган по енергийна политика – Енергиен борд, в който са включени представители на всички заинтересовани страни в сектора. Предвидено е Енергийният борд да провежда редовни месечни заседания като осигурява специализиран анализ и работещи мерки за решаване на проблемите, натрупани в сектора в последните години. Целта е проблемите на енергетиката да се обсъждат в един стабилен форум на експертно ниво, за да постигне ефективно решаване на проблемите и да даде възможност на България да се справи успешно с енергийното предизвикателство.

България е сред няколкото държави-членки на Европейския съюз, които предсрочно отчетоха постигане на целите си за възобновяема енергия – и то много преди установения краен срок през 2020 г. Това постижение, обаче, струва скъпо и цената трябва да бъде платена от застаряващото население на България, както и от инвеститорите, рискували да приемат предизвикателството на българския пазар заради опитите на правителството да намали тежестта на тези разходи върху крайните клиенти.

1
Общо 1 702 MW са инсталирани към януари 2014 г. според Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.