IP, IT & Life Sciences

Bulgaria: Is This Chicken That I Have, Or Is This Fish?1

In 2003 Ms. Simpson, confused by a food label, dropped this line in a TV-show and immediately landed in the "dumb blonde" stereotype. Ten years later, Bulgarian consumers face the same confusion, wondering, "Is this chicken, or is this … water"?

Why this confusion?

The Bulgarian Ordinance on the qualification, storage and marketing of poultry meat (the Ordinance) was amended in January 2013 (the Amendment). Long before the latter came into force, the bill had become a media star: unusual for a legislative act. It had unlocked hysteria about the "water in the chicken meat", which ensured endless discussions in prime time and triggered society's interest, which it kept for a long time.

The Amendment introduced a requirement that the total water content in poultry meat preparations and products meet the requirements for total water content in fresh poultry meat. It also banned the manufacture of poultry meat preparations through spraying or tumbling and introduced a proscription on the use of humectants and hydrocolloids as food additives. Lastly, the Amendment provided new definitions of "poultry meat preparation" and "poultry meat product" that conflicted with EU legislation.

Was it necessary?

Before the Amendment, the law envisaged that manufacturers would include on the label of their products information about whether the meat had undergone any processing (eg, spraying or tumbling) and therefore label such products as "meat preparation/product" if so processed or "fresh poultry meat". The law also guaranteed the consumers’ right to obtain information on whether the product contained humectants, hydrocolloids, added water or vegetable proteins.

In other words, before the Amendment, there was no gap in the Bulgarian legislation on the classification of chicken meat, and there were clear requirements on the labelling of the ingredients and quantity of the added water. So the law was clear and the official control was actively monitoring its compliance.

Then why was the Amendment adopted? The answer came from the Bulgarian Supreme Administrative Court (SAC).
In early 2013, the SAC was approached with a complaint that sought to have the Amendment repealed as contradictory to European legislation of higher rank, for lack of notification according to Directive 98/34/EC2 and for non-conformity with the case law of the European Court of Justice.

The SAC in two instances (eight judges were involved) held that "[the contested provisions fall within the scope of Article 10 paragraph 1, first item, of Directive 98/34/EC]" and that "[the fact that under Regulation 1129/20113 certain additives are permitted to be used does not mean that the Member States are prevented from introducing national provisions to limit their use]". In general, the SAC stated that the Amendment was completely in line with the applicable European and Bulgarian legislation and the procedure rules of its adoption, and that the contested legislative act actually aimed to "[protect the interests and health of the consumers.]"

In parallel with the judicial review before the SAC, a signal about the existence of a discrepancy between the fully harmonised Community food law and the Amendment was sent to the European Commission.

The Commission examined the signal and held that it was justified. It started an EU Pilot procedure against Bulgaria and sent an official statement in which it asserted that:

  • the Bulgarian authorities had not fulfilled their obligations under Art. 8 of Directive 98/34/EC;
  • the use of humectants and hydrocolloids could not be limited by national measures according to Regulation 1333/20084;
  • there were no prohibitions for the use of humectants in the poultry meat products, according to Regulation 853/20045;
  • the definitions differed from the harmonised definitions, laid down in Regulation 1308/20136; and
  • EU hygiene rules did not prohibit the manufacture of poultry meat products through spraying or tumbling.

The EC requested a timetable for the actions the Bulgarian authorities will undertake to bring the local legislation into line with EU law. So in early May 2014, the Ministry of Agriculture and Foods prepared a new bill. With its adoption at the beginning of August 2014, the Bulgarian authorities managed to avoid the risk of the European Commission imposing sanctions on Bulgaria, which would eventually be charged to the … consumers in their capacity as taxpayers.

What is the outcome a year later?

In general, so far in Bulgaria an effective protection against legislative acts that violate EU law is possible only through a procedure before the European Commission. If the signal to the Commission is structured properly, the Commission responds within the same time frames in which the Bulgarian SAC issues its final decisions. However, since the reaction of the Commission is based on established Community law and the practice of the European Court of Justice, it is more predictable than the decisions of the SAC.

An effective protection in Bulgaria against legislative acts that violate EU law is possible only through a procedure before the European Commission.

1
Jessica Simpson's quote.
2
Directive 98/34/EC of the European Parliament and of the Council of 22 June 1998 laying down a procedure for the provision of information in the field of technical standards and regulations.
3
Commission Regulation (EU) No 1129/2011 amending Annex II to Regulation (EC) No 1333/2008 on food additives.
4
Regulation (EC) No 1333/2008 of the European Parliament and of the Council on food additives.
5
Regulation (EC) No 853/2004 of the European Parliament and of the Council laying down specific hygiene rules for food of animal origin.
6
Regulation (EU) No 1308/2013 of the European Parliament and of the Council establishing a common organization of the markets in agricultural products.

България: Пиле ли е това, което ям или е риба?1

През 2003, мис Симпсън, объркана от етикет на храна, изпусна тази фраза в телевизионно шоу и веднага бе класирана в стереотипа "глупава блондинка". Десет години по-късно, българските потребители бяха изправени пред същото объркване, чудейки се: "Това пиле ли е или е ... вода"?

Откъде дойде това объркване?

Българската Наредба № 32 за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици (Наредбата) бе изменена през януари 2013 г. (Изменението). Дълго преди Изменението да влезе в сила, проектът му беше станал "медийна звезда" - нещо необичайно за законодателен акт. Той отключи истерията за "водата в пилетата", което му гарантира безкрайни дискусии в най-гледаното телевизионно време и предизвика интереса на обществото за дълъг период от време.

T Изменението въведе изискването общото съдържание на вода в заготовки и продукти от птиче месо да отговаря на изискванията за общото съдържание на вода в прясно птиче месо. То също така забрани производството на заготовки от птиче месо чрез шприцоване или томблиране и въведе забрана за използването на влагозадържащи агенти и хидроколоиди като хранителни добавки. В допълнение, Изменението предвиди нови дефиниции за "заготовка от птиче месо" и "продукт от птиче месо", които противоречаха на законодателството на ЕС.

Беше ли необходимо?

Преди Изменението законът задължаваше производителите да обозначават продуктите си с информация, дали месото е претърпяло някаква обработка (например: шприцоване или томблиране) и поради това се етикетира като "заготовка" или е необработено кланично месо – т.е. "разфасовка". Законът гарантираше и правото на потребителите да получат информация за това дали продуктът съдържа влагозадържащи агенти и хидроколоиди, добавена вода или растителни протеини.

С други думи, към датата на приемането на Изменението нямаше празнота в българското законодателство относно реда и начина на класифицирането на пилешко месо, имаше ясни изисквания по отношение на етикетирането на съставките и количеството на добавената вода. Законът беше ясен и официалният контрол беше активен и следеше за неговото спазване.

Тогава защо беше прието Изменението? Отговорът дойде от българския Върховен административен съд (ВАС).

В началото на 2013 година, ВАС беше сезиран с жалба, с която се търсеше отмяна на Изменението поради противоречие с европейско законодателство от по-висок ранг, неизпълнение на задължението за нотификация, съгласно Директива 98/34/ЕО2 и несъответствие с практиката на Съда на ЕС.

ВАС на две инстанции (общо осем съдии) постанови, че Изменението "[попада в приложното поле на член 10, параграф 1, тире първо от Директива 98/34/ЕО]" и че "[обстоятелството, че според Регламент 1129/20113 някои добавки са допустими за влагане не означава забрана за държавите-членки нормативно да ограничат тяхната употреба]". В крайна сметка, ВАС посочи, че Изменението е в пълно съответствие с приложимите разпоредби на европейското и българското законодателство, че няма порок в процедурата по приемането му и че същото има за цел "[защита на интересите и здравето на потребителите]".

Паралелно на съдебното обжалване пред ВАС, до Европейската Комисия бе изпратен сигнал за наличието на несъответствие между напълно хармонизираното общностно законодателство в областта на храните и Изменението.

Комисията разгледа сигнала, установи че същият е основателен, отвори процедура EU Pilot срещу България и изпрати официално становище, в което заяви, че:

  • българските власти не са изпълнили задълженията си по чл. 8 от Директива 98/34/ЕО;
  • използването на влагозадържащи агенти и хидроколоиди не може да бъде ограничено от национални мерки, съгласно Регламент 1333/20084;
  • не съществува забрана за използването на влагозадържащи агенти при производството на продукти от птиче месо, съгласно Регламент 853/20045;
  • дефинициите се различават от хармонизираните дефиниции, установени в Регламент 1308/20136; и
  • хигиенните правила на ЕС не забраняват производството на изделия или продукти от птиче месо посредством шприцоване или тумблиране.

ЕК поиска график за действията, които ще предприемат българските власти, за да приведат местното ни законодателство в съответствие с правото на ЕС. Така в началото на май 2014, Министерството на земеделието и храните изготви нов законопроект. С приемането му в началото на август 2014, българските власти успяха да избегнат риска Европейската комисия да наложи санкции на България, които в крайна сметка щяха бъдат за сметка на ... потребителите в качеството им на данъкоплатци.

Какъв е изводът една година по-късно?

Като цяло, в България ефективната защита срещу законодателни актове, които нарушават правото на ЕС, засега е възможна само посредством процедура пред Европейската комисия. Ако сигналът до Комисията е структуриран правилно, Комисията отговаря в почти същия срок, в който ВАС издава окончателните си решения. Освен това реакцията на Комисията е по-предсказуема от решенията на ВАС, тъй като се основава на установеното право на Общността и на практиката на Съда на Европейския съюз.

В България, ефективната защита срещу законодателни актове, които нарушават правото на ЕС, е възможна само посредством процедура пред Европейската комисия.

1
Цитат на Джесика Симпсън.
2
Директива 98/34 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти;
3
Регламент (ЕС) № 1129/2011 за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 относно добавките в храните;
4
Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните;
5
Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход;
6
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти.